Тъй както благият стопанин 
си плаши яловата круша, 
и – да я съсече! – се кани, 
защото му дойде до гуша, 
и сетне ѝ варосва ствола, 
а тя е все така самичка, 
и седма зима зъзне гола – 
ни плод, ни сенчица, ни птичка, 
но тая пролет се уплаши 
и взе, че много яко върза! – 
и със махленските апаши 
и аз под нея легнах възнак, 
уж – Божем, ден година храни, 
и – уж, светът е блага стряха, 
накаца черно ято врани 
и плодовете изкълваха! – 
и аз – кое поредно пладне 
насъне круши ям с наслада...

Все чакам крушата да падне, 
но крушата все тъй не пада.

    

И моят дядо плашеше ябълката на село, но с пръчка, а ние му се радвахме.

И аз имам такъв спомен, само че с праскова, а дядо обикаляше около нея с брадвата и викаше: - А бе, ти ще раждаш ли най-накрая, или да те сека! - и сетне галеше дървото.
Благодаря, Иличе.
Лек ден - и до нови срещи!
Чу

при мен това се случи с лозницата - няма по-нахално същество от косовете - на една длан разстояние от теб и кълве ли, кълве невъзмутимо

то и полигоралните жълтокнижници са такива - невъзмутими и бездарни, съсипват труда на другите :))))))))))))))

вече казах ли ти, че си велик :)))))))))))))

и не само велик, да се знае - Божествен си :)))))))))))

Ма направо космополитен :))))))))))))))))))))))))))

И те душа носят, Валюше.
Трябва понякога да прощаваме.
Чу

Оооо... там работата е отчайваща, забрави ги в безмълвие - и им гледай сеира.
Смешни създания.
Чу

Не? Днес поне - не.
Чу

Съгласих се без предисловия и уговорки! :-))))))))))))
Чу

Утре ще си купя НЛО - и тръгваме из Галактиките! :-)))
Чу

Нека четат и се учат къде е силата на думите.

Не ми е цел това, пич.
Аз записвам моя живот - те записват своя.
Кой колкото може.
Дай, Боже, някой ден да се намерят в истинските си думи.
Засега са въздух под налягане.
Чу

Това стихотворение политическа алегория ли е Маестро?

Не, девойчице... по-скоро е поетическа алегория.
Но може да мине и за политическа, зависи кой как го чете!
Благодаря.
Чу

Ши,фуьце аь здяуешсц.... Пфу, пак на криво почна. Тъй е тя, като бръмчи отвън бетонобъркачка.
Та! Чичовото, трябваше тази много приятна творба да посветиш на Исак Нютон. Великите трябва взаимно да се уважават.
Днес си слагай шапка, Слънцето да не те изпапка.
Поклон от чичо ти Пиер по средновековен маниер.
ПС - Накрая се сетих, че едно време в двора ни в Пловдив имаше стара зимна круша с цепка между двата клона от тежките плодове. Отколе някой беше направил примка от тел с усукан по средата кокал от незнайно животно. Мислех, че е човешки. Било е еротична гледка, но тогава нямах тази развинтена фантазия.

Видях я, зимната круша, Чичо Пепи! И кокала, който виси - сигурно бая е разлайвал кучетата.
Също като теб - в Блог.бг! :-)))))))))))))))
Аман от помиярчета...
Благодаря.
Чу

Гладен ли се чувстваш? :)) Точно Ти? С толкова хорска обич и признание?
Българският Хемингуей- толкова дълбок и емоционален. :) Този стих не го възприемам
сериозно. Враните какво- ами има си ги. От теб никой, нищо не може да отнеме. Твоето не се губи. Обичаме те. :)

Прегръдки, Чу. Поздрави на седма пейка. :)

Довечера ще те чакам на Седмата пейка, чедо, и сладоледът ще е от мен!
Благодаря за обичта.
Чу

Но всичко е Божа работа и... на пчеличките.:)
Стана ми смешно, защото прочетох стихотворение, точно ялово - наредени думички,
думища по един безумен начин и ако бях коментирала щях да напиша:-
"Боже, ела и си прибери вересиите!"
При теб, Чу винаги има смислен текст, докосващо "нарисувани картини", много
разнообразни теми и сочна българска реч, а не разни измишльотини, които човек
се чуди и мае, колко болен мозък може да роди и как една грешна самопреценка на автора може да ги представи на нас - читателите.

Смисленият текст зависи от смислите, които ти самият носиш в ума и в душата си.
Няма ли ги, на листа остават жълти петна - да не казвам като след какво.
Благодаря, Теа.
Чу

1. За думичките - имат толкова огромно значение, еднакво за пишещите и четящите.
2. Любов към всички растения, те знаят всичко за нас.
3. Мога още да ги нижа...
4. За здраве със старий прамен, или регулярната загорка!
5. Пето утре, само да дойде.

Пето най ми хареса - утрето да дойде само!
Чу

Притча или басня, има нещо такова...!!!

пак разбуни кошера, Майсторе

То пък един кошер - все ялови търтеи.
Наздраве, Чоски!
ЧЦу

Както и да го наречеш, няма да сгрешиш.
Благодаря.
Чу