Аз вървя по опъната мисъл
върху бездни, беззвездни от студ.
Сън ли си? Или стих ненаписан?
Или просто делир си на луд?

Песен? Плач? Вълчи вой ли ти вия?
Дявол в мен ли огнища кладе?
И живея така – на магия,
без да зная защо и къде.

Непостигната, моя – светица,
в Ад и Рай – свят, разцепен на две –
те измислих – Жената Жар-птица,
да летя подир теб векове.