Водорасли ще ям

и ще пия вода от лагуната,

щом оставиш ме сам

и си тръгнеш, от мен нецелуната.

 

От огнището жар

ще пилея без жал по следите ти –

като ялов жетвар,

който чака от зърното житеник.

 

Гълъб мой гривоок,

накъде над вълни разбълникани?

Питам: има ли Бог? –

да те върне при мене в тръстиките.

 

И проклет да е триж,

да се срути на острите камъни!

Ето – пясъкът риж

стеле дълга постеля за двама ни.

 

Но къде си – не знам.

Ти си тръгна, от мен нецелуната.

И съм толкова сам –

само смок пропълзява през дюните.

Но къде си – не знам.

Ти си тръгна, от мен нецелуната.

И съм толкова сам –

само смок пропълзява през дюните.

EHH PRIJATELE OD ISTA BOLEST BOLUVAME
ALI KE SE OPRAVIME

Ето – пясъкът риж
стеле дълга постеля за двама ни.

............

Много тъжен финал...и аз не знам...!!!
Но къде си – не знам.
Ти си тръгна, от мен нецелуната.
И съм толкова сам –
само смок пропълзява през дюните. "

Обикновено тъгата, нахлуваща у мене след прочит на такива творби, е тиха. Защо ли сега почувствах доста остро пробождане вляво?
Ех, Капитане, отново успя да бръкнеш в душичката ми...

Благодаря за прочита!
Чу

Ами да!
Благодаря, Валя.
Чу

! :-))))))
Чу

! :-))))))
Чу

Благодаря, приятелю, че прочете с човещинка!
Чу