Не просто те обичам – аз се къртя.

Или – връз теб се свличам на вълни.

Ти ме направи истински безсмъртен.

И аз отрекох земните си дни.

Летя – от светлините ти опърлен –

към теб – превърнат сам на светлини.

 

На хвърлей вик съм. Изорах света.

Нима слепец е Господ Бог във рая? –

да ни отвори райските врата,

да мина с теб през сетната черта,

на миг от теб – на вечност от смъртта

и само на прегръдка от безкрая.

Прекрасен стих...леко натъжава...!!!
Прегръдката - човек и се поддава на въздействието, в резултат на „магнетичните флуиди”, в много специални моменти една прегръдка прави направо чудеса, може да даде много повече от казани думи...тя казва това, което ние не можем да кажем...!!!

ПРЕКРАСЕН КОМЕНТ.
БЛАГОДАРЯ.
Чу

И имаш склонност към самоубийство!? Традиция от древността - владетеля да се погребва с жените или наложниците. Защо и на двамата да ви се отвори райската врата. Нормално е един, по един! Иначе, на само прегръдка от безкрая, е лелейно чувство. Кухи, трезви разсъждения просто... Нещо странно да имаш като коментар, хрумка просто, пиша на прима виста винаги - каквото ми хрумне. Та ето, получи се нито добро, нито лошо.

Диагнозите ги поставят другаде.
Не тук.
Аз съм добре.
Благодаря.
Чу

Ама много си добър. Толкова въздействащи и мелодични стихове пишеш...
Поздрав!