Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2010 19:35 - МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕ
Автор: 4udovi6teto Категория: Поезия   
Прочетен: 3582 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 25.08.2010 08:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Твоята песен ме вика в дъбрави,
хлътвам след тебе в бездънни гори,
чудя се – славей ли Господа слави,
или безкраите пеят в зори,
вятър ли – сънни – тревите нароши,
или се раждат безсмъртни реки,
или будилникът в черните нощи
спира за мен двете страшни стрелки.
Ери ще спя под тревите зелени
и ще ти пиша стих с птичи пера –
твоята песен ми вихри вселени,
в чийто летеж няма как да умра.
В песен и сън аз за тебе се молех,
в преспи, в пустини към теб съм вървял,
ти ми се виеш с ятата напролет,
бликваш ми – изворче, грейнало в кал.
Дишам те, пия те, светло те мисля,
твоята песен ме вдига за път –

с теб се живее до сто, не – до триста!
С теб се живее дори и отвъд.

 

Твоята песен ме вика в дъбрави,
хлътвам след тебе в бездънни гори,
чудя се – славей ли Господа слави,
или безкраите пеят в зори,
вятър ли – сънни – тревите нароши,
или се раждат безсмъртни реки,
или будилникът в черните нощи
спира за мен двете страшни стрелки.
Ери ще спя под тревите зелени
и ще ти пиша стих с птичи пера –
твоята песен ми вихри вселени,
в чийто летеж няма как да умра.
В песен и сън аз за тебе се молех,
в преспи, в пустини към теб съм вървял,
ти ми се виеш с ятата напролет,
бликваш ми – изворче, грейнало в кал.
Дишам те, пия те, светло те мисля,
твоята песен ме вдига за път –
с теб се живее до сто, не – до триста!
С теб се живее дори и отвъд.Твоята песен ме вика в дъбрави,
хлътвам след тебе в бездънни гори,
чудя се – славей ли Господа слави,
или безкраите пеят в зори,
вятър ли – сънни – тревите нароши,
или се раждат безсмъртни реки,
или будилникът в черните нощи
спира за мен двете страшни стрелки.
Ери ще спя под тревите зелени
и ще ти пиша стих с птичи пера –
твоята песен ми вихри вселени,
в чийто летеж няма как да умра.
В песен и сън аз за тебе се молех,
в преспи, в пустини към теб съм вървял,
ти ми се виеш с ятата напролет,
бликваш ми – изворче, грейнало в кал.
Дишам те, пия те, светло те мисля,
твоята песен ме вдига за път –
с теб се живее до сто, не – до триста!
С теб се живее дори и отвъд.


Тагове:   момичето,


Гласувай:
12
1




Следващ постинг

1. ili4e - Pesen!
24.08.2010 19:38
Prekrasna pesen - pozdravlenia!
цитирай
2. divna8 - Прекрасен стих, песенно галещ. . . ...
24.08.2010 21:08
Прекрасен стих, песенно галещ...
Поздравления за вдъхновението !!!
цитирай
3. valben - Браво, хареса ми!
24.08.2010 21:38
Чудесен стих, приятелю!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: 4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 4802558
Постинги: 1566
Коментари: 27933
Гласове: 18997
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031