... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя 
как, сякаш че през прохода Маказа животът ми надейде отлетя, 
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив, 

... жените стават хубави в зори, особено когато е неделя – 
разточили за баница кори, те ленена постеля ще разстелят, 
със гребен от сандалово дърво ще решат в огледалото косици,

... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми, 
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми, 
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан, 

 
... навярно стръкчето трева – да бъда нежен, ме научи,
по-чист от лятна синева, оглеждам се в бълбук на ручей,

... магарешкият трън ли прецъфтя, 
или тревата взе да съхне вече, 
или – откъмто крайните къщя, 

 
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –

... рибарят риба да лови, орачът с рало да се труди,
хлапето в меките треви да хваща с кепа пеперуди, 
и пред орлячето деца – нали чеда сме на Всемира, 

 
... кондукторчето плю на Руска Бяла и фаса си разтъпка на перона,
а аз ти гледах шапката и шала – красива като приказна матрона,

... да можех някой ден да се кача и да изчезна нейде в планините, 
загърнал хляба в пътната бохча, загърбил книги, работа, обител, 
вдън дълги мезозойски пещери – отшелник, от света да се скатая, 

... преди да ме покрие мрак, мечтая си го от години! – 
да хлътна в някой къпинак и цял ден да си ям къпини, 
да слушам как трева расте – разпуква камъка на хълма, 

... кафето все така горчи и всички влакове са кални, 
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! – 
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби, 

 
... навярно сме съвсем сами из милиардите Вселени – 
и няма да се приземи край мене някой извънземен,