... със мен ти хвърли кофти зар, натресох ти се с гръм и мълнии,
дойдох ти – безнадеждно стар, и спрях връз летните ти хълми,

 
Аз бях дотук. До острия завой.
Нощта над мен се спуща по заслуги.

 
... дълбока варненска мъгла навред – и нищо се не види,
вървя със боси ходила по туфи натрошени миди, 

 
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,

Къде отиваш? – там е пустош, там сипеите се търкалят, 
там само вятърът се спуща и ляга слънце на копраля, 
там смоци хвърлят сухи кожи и вълци раните си ближат, 

... не живях с твърде много жени, както носи махленската клюка, 
готвих манджи и прах пелени, всяка заран изхвърлях боклука, 
и – захлупен! – качулка след дъжд, си живеех с кахърите вехти, 

 
... ако някой приятел реши 
да ми купи едно котараче, 

... тя от вятъра се стряска и не пада от ритник, 
тя е вихър, стон и ласка, тя е песен, плач и вик,
тя е гълъб на перваза, котараче в зимен вход, 

... и – онемял като след гръм в надвиснали над мен простори,
отказвам повече да съм човекът, който ще говори,
нали бездруго цял живот наливаме от празно в пусто,

 
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе, 
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе, 

... дали щастливец съм, не знам? – с това, което Бог ми даде,
с парчето хляб и шпек салам човек за обич все е гладен,
заспивам в бял хамак с мечти – под одеялце от надежди,

 
... виновен съм за всичко на света,
единствен аз за всичко съм виновен,